интервю на Весела ТОДОРОВА
Гюлгюн Гайгаджова е родена през 1972 г. в благоевградското село Вълкосел, общ. Сатовча. Завършва основно образование в родното си село, а гимназия в Сатовча. През 1992 г. е приета в Учителския институт в Смолян, след което продължава образованието си в Югозападен университет - Благоевград в специалност история. Работи три години като преподавател в СОУ "Христо Ботев" във Вълкосел.
През 1998 г. заминава за Йордания, където през 2004 г. завършва частен университет в Зарка със специалност ислямска теология. В момента кара магистратура в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Миналата година е работила като преподавател по религия в Палестинското училище "Авицена" в София, а през тази води часове по СИП в СОУ "П. Хилендарски" - Хасково. Омъжена, с две деца. Съпругът й Шабан Емин е служител в Районно мюфтийство.
Какво означава името ти, Гюлгюн? Свързано ли е с цветето роза или бъркам?
-Да, означава розата на деня. С това име са ме нарекли моите родители, но аз го получих официално едва след завършване на гимназия в началото на демократичните промени. Родена съм в село Вълкосел, на 30 км от Гоце Делчев през 1972 г. В акта за раждане съм записана Сълзет. По-късно като ученичка в дневниците фигурирах като Сълза. Когато постъпих в гимназията в Сатовча обаче, директорът ме накара да си го сменя. Вика ми, стига с тези помашки имена, избери си нещо по-хубаво. Нямаше как да не му се подчиня - щях да си имам големи неприятности. И така станах Инна. Между другото в Учителския институт в Смолян, където учех в началото на 90-те, бях първата студентка с мюсюлманско име - Гюлгюн.
Преходът от тоталитаризъм към демокрация те е сварил в началото на зрелостта. Какъв бе животът ти на село, сблъсквала ли си се като дете с гонения и репресии?
-Във Вълкосел живеехме над 3000 души всички помаци. Майка ми работеше в ТКЗС-то и се грижеше за нас - петте деца. Баща ми повече от 30 г. бе шофьор на автобус. Семейството ни не беше религиозно - по време на социализма ислямът бе забранен. Не ни разрешаваха байрамите, курбаните. Тайничко обаче ние си почитахме празниците. Аз например държах оруч по време на Рамазана /постех/ от ученичка. Спомням си, че по-старите жени ги преследваха за шалварите, за кърпите. Ние там гледаме много тютюн случвало се е на лехите да пристигнат хайки от кметството, милицията и др. и да ги погнат. Разказвали са ми, че една жена като хукнала да бяга, паднала в някаква канавка и когато преследващите я се надвесили над нея - от уплаха си глътнала езика и умряла. Това е било в най-страшните години - на възродителния процес. Сега готвя дипломна работа за магистратурата по тази тема и се сблъсквам с много печални факти от историята.
Пишеш за възродителния процес? Това е по-скоро политика отколкото религия. Как така се насочи точно към тази проблематика?
-Нещата трудно могат да се разделят у нас. Завърших семестриално магистратура по история в Софийския университет през миналата година. Към темата за дипломната работа "Възродителният процес в Гоцеделчевско. Балканите между две цивилизации - Християнство и Ислям" ме насочи моят научен ръководител доц. Михаил Груев. Интересът ми бе провокиран още от разказите на моята прапрабаба Адиле. Много пъти ми е разказвала на насилственото покръстване на помаците през 1912 г., за опожарените родопски села, за присвояването на вакъфски имоти от държавата... От нея съм запомнила репликата "Избирайте - поп или топ!" Сега, когато се ровя в архивите, когато се запознавам с документи и факти от периода след освобождението от турско робство, проумявам, че в името на националната идентичност, са се вършели много варварски и нецивилизовани неща. Ролите се сменят, насилвани стават насилници. И всички ние плащаме дан на историята и до ден днешен.
Добре, казваш че семейството ти не е било религиозно. Откъде у теб се породи интерес към вярата, към исляма?
-В интерес на истината - аз се лутах, то беше като едно търсене на истината, на отговорите на множеството въпроси, които напираха в мен. Имах колежка състудентка от
Куклен. С нея съм била на църква, тя ми е разказвала за Библията и имах някаква представа от християнството. В Смолян по същото време започнах да посещавам курсове по религия ислям към Районното мюфтийство и това всъщност бе преломният момент за мен. Тогавашният мюфтия се казваше Али Хайредин, аз много го уважавам и почитам. Той бе първият ми духовен учител, той ми показа пътя на истината. Благодарение на неговата подкрепа заминах да уча в университет в Йордания.
Как така - не ви ли канят арабски емисари, обикалящи из родопските села в търсене на бедни младежи и девойки, които да вербуват за каузата на ислямския фундаментализъм?
-Това са пълни измислици. В нашето село араби не са стъпвали. Нито са давали пари за джамии, както съм чувала да се твърди. Джамията ни е била унищожавана три пъти - изгорена през турско време, после през 1913 г. изгорена от българските покръстители, армията и хайдути и през 1987 г. срутена от комунистическия режим. Бях в седми клас, когато събориха за последно нашата джамия. На нейно място след демокрацията вдигнахме нова от наши дарения. Всички семейства се включиха - кой с повече, кой с по-малко. Между другото, новата джамия във Вълкосел е втората по височина в България. Но това на практика не е нов храм, а възраждане на стария. Ето с това например се спекулира - че имало стотици нови джамии в България. На семинар "Диалог между религиите", организиран от Софийския университет, който аз посещавам, се изнесе официална статистика за възстановените и новопростоените джамии, която опровергава "данните", изнасяни от някои политици.
И все пак, как се реши да отидеш да учиш толкова далеч, в напълно непозната страна? Пари ли предложиха на семейството ти от мюфтийството?
-Аз нямах никакви колебания дали да замина. Много исках да уча и то точно религия ислям. Исках да разбера повече подробности за моята вяра, да отида там където са корените й. Майка ми и баща ми обаче дълго не ме пускаха. Страхуваха се. Аз единствена от децата им имах диплома за висше образование, работех като редовна учителка в гимназията от няколко години, разбирах ги. Питали са ме - защо не съм записала Висшия ислямски институт в София. Ами той едва бе започнал да набира скорост и не мислех, че ще ми бъде от полза, защото не ми трябваше диплома - тапия, а исках знания. Затова избрах да уча в Йордания. За никакви пари обаче не може да става дума - нашето обучение в университета в Зарка бе по пряка договореност с Главно мюфтийство, напълно легално, и ние там получавахме студентски стипендии. Да не говорим, че нямахме никаква договорка за работа след като завършим и се върнем в България. Много от нас не могат да се реализират сега, а дали щеше да е така, ако бяхме вербувани за някаква кауза чрез мюфтийството?
Разкажи за обучението си в Йордания. Много по-различно ли е, в сравнение с българското?
-Заминахме през 1998 г. и две години учехме само арабски език в частен колеж в град Зарка. В началото за мен бе огромен шок. Добре че в българската група имаше и хора, които разбираха малко езика. По-спокойна се почувствах, когато си намерихме речници руско-арабски. И така две години имахме само теория и практика по езика. Така е с всички студенти - а там има от цял свят - от ЮАР, САЩ, Пакистан, Англия, Босна и т. н. Някои от тях са от мюсюлмански семейства, други от смесени бракове. В университета първо записах арабска филология, но още през втория семестър се прехвърлих в специалност ислямска теология, тъй като ми беше много трудно. Кое е по-различното ли - ами за всеки предмет държиш по три изпита. Два от тях са по време на семестъра, а един - веднага след това. Получава се така, че третите изпити по няколко предмета трябва да ги държиш в рамките само на една седмица. Другата разлика е, че там няма поправка. Ако те скъсат - повтаряш наново целия курс. Мен ме скъсаха още в първия семестър на акида - предмет-убеждение. А после и на компютри.
Зарка е родният град на Ал Заркауи - дясната ръка на Осама Бин Ладен. Няма как да подминем въпроса за тероризма в арабския свят.
-Ние там сме били далеч от политиката. Въпреки това сме чули и видяли много неща. Сложно е за обяснение - никой, който не е живял там не може да разбере нещата, защото нашата гледна точка е друга. Това, което искам да кажа е, че не бива да се отъждествява ислямската религия с крайните течения. Те нямат нищо общо със същността. В един от известните Хадиси се казва "Ако убиеш дори и един невинен човек, все едно, че си убил цялото човечество". Истинските мюсюлмани следват тази максима. Те се разграничават от убийците камикадзе, от терористите. Хората в Йордания са безкрайно добри - никой няма да подмине страдащ човек без да му помогне. Няма никаква омраза между мюсюлмани и християни категорично. Кралството е отворено към света и животът там е много спокоен и подреден. Законите са смесени - и светски, и на шериата, като се спазват и от голяма част от христянската общност, особено по отношение на брака и задълженията. От Йордания имам прекрасни спомени, свързани освен с всичко друго и с това, че там срещнах своя съпруг. Там заформихме и много приятелства с хора от цял свят, а също така и с местни семейства. Екскурзиите до Петра, Мъртво море и Червено море, остават за мен едни от най-щастливите ми мигове.
В крайна сметка получи ли това което търсеше? Доволна ли си от обучението, струваше ли си да живееш и учиш шест години далеч от родината?
-Категорично да. Мен ме вълнува ислямската религия, аз съм я приела с душата и сърцето си и да вниквам все по-дълбоко в същността й ми доставя удовлетвореност, носи ми хармония. Хубавото там е, че всеки студент може сам да си съставя програмата и да записва каквито курсове иска в рамките на специалността си. Ето например - Хадиси това е учение за думите, делата и постиженията на пратеника. Истинският вярващ трябва да съблюдава истинността на преданието - а това означава да го подложи на многостранно изследване и сравнение. Има много версии, варианти, разкази на негови сподвижници - от векове цяла наука се е отдала да проверява истинноста им. Друг един предмет - тефсир пък ни запознава с тълкуванията на Корана. Учих и история на религиите, смея да твърдя че познавам добре Библията и въпреки че не разбирам докрай някои неща, я почитам - иначе няма да съм добра мюсюлманка.
Как да разбираме това?
-Истински вярвящият мюсюлманин трябва да почита Свещените книги на всички религии, защото Бог е един и той праща всички свои пратеници на Земята. Както почитаме Мохамед, така ние почитаме и Авраам, например. Но в Корана го наричаме Ибрахим. На името на неговата жена Сара, нарекохме и нашата първа рожба, която се роди в Йордания.
Синът ни пък се казва Мохамед, като Пророка. За мюсюлманите Коранът е божествено слово и доказателствата за това са много. Ще спомена само едно. Пророкът Мохамед е бил неук и неграмотен. В своите писания обаче той така вещо описва зародиша в утробата и развитието му, сякаш съвременен учен представя доклад. Това според Исляма означава, че Бог говори чрез своя пратеник на земните хора.
Спомена, че не всичко в Библията е разбираемо за теб. Какво имаш предвид?
-Не мога да си обясня докрай Светата троица, например. Да, знам - Бог, Син и Свети дух. Добре, но нали Бог създал първия човек Адам от кал и му вдъхнал дух, и го нарекъл свой син. Тогава кой е божият син? И не сме ли ние всички божии чеда?
Другото нещо, които винаги ме е смущавало, е притчата за Лот и сцената с дъщерите му, които го упояват и спят с него. Все едно, че чета порно. Тези думи не може да са излезли от устата на Бог. Това за мен означава, че Библията е човешко, а не божествено слово. Нека не бъда разбрана погрешно - аз уважавам всички религии и правото на избор. Отговорите на моите въпроси, на всичко, което ме вълнува, съм намерила в Исляма и затова съм го приела изцяло. Аз съм открила своята истина и съм в мир със себе си и околния свят. На никого не преча и никого за нищо не насилвам.
Толерантна съм и искам и другите да са такива. Затова ми е болно, когато зад гърба ми подмятат обидни думи и подигравки заради забрадката ми.
Ти носиш кърпа още от Учителския институт в Смолян, т.е. от първите години на демокрацията. Това форма на протест ли бе тогава?
-Не, защо да протестирам, срещу кого? Това за мен е заповед от Бог, аз съм я приела с цялата си същност и за мен няма нищо по-естествено да я слдвам и да нося забрадка. Това не е нито демонстрация, още по-малко пък фундаментализъм, както си мислят мнозина. В България въобще няма почва за т. нар. радикален ислям, според мен. Това, че хората се връщат към религията си, посещават джамии, правят пет пъти на ден намаз /молитва/, интересуват се от Аллах - това ли е радикален ислям? Обидно ми е когато чувам даже и от мюсюлмани в Хасково - на такива като нея им плащат за да носят забрадки. Няма такова нещо. Не само че не ми плаща никой, а съзнавам, че трудно мога да си намеря работа, да не кажа невъзможно, с това облекло. Не си представям някой директор на училище да ме предпочете за преподавател по история, каквато ми е специалността. Докато учех м. г. в София, преподавах в Палестинското училище религия ислям, тази година имам групи и в СОУ "Паисий Хилендарски". Това е. Заработвам от време на време и като преводач от арабски - по поръчка на Главно мюфтийство. Много ми е приятна такава работа, но тя е рядкост.
А би ли свалила забрадката си, ако от това зависи дали да те наемат на работа?
-Не,не бих го направила за нищо на света. Да не казвам голяма дума, но не виждам причина да го правя, защото това е мой избор и касае само мен. Но за съжаление ние българите сме много тесногръди и обременени исторически. Наскоро ми се случи да давам обяснения на охраната в Софийския университет къде отивам и защо съм в такива дрехи. За жалост, българинът смята всяка забулена жена за невежа изостанала робиня. Заблудите в това отношения са толкова много.
Да си поговирим сега малко по женски. Носенето на забрадка и дълги роби не те ли ограничава в избора на дрехи? Има ли списания за жените мюсюлманки, от които да следиш какви са последните модни тенденции, ако това те интересува?
-Облеклото не ме ограничава. Аз имам страшно много кърпи. Може да се каже че за всеки тоалет съм си подбрала различна. Даже преди месец занесох на село голяма част от тях, защото ми беше съвестно колко съм ги насъбрала. Модни списания има в Труция, у нас - не. Стига да иска всяка жена може да бъде модерна. Аз обаче винаги съм се носела по-скромно.
А как се къпеш, когато ходите на море?
-Само долната част на краката, иначе не е позволено. Семейството ни по принцип предпочитаме планината и когато сме свободни, ходим на гости на нашите на село. На море сме били със Сара в Йордания. Бяхме в един световно известен курорт Акаба на Червено море. Няма да си забравя как детето се къпа и игра цял ден и веднага след това и изби шарка. Уплашихме се, помислихме че е някаква алергия. Тя обаче не помни, беше едва тригодишна.
Вие с Шабан в Йордания ли се оженихте?
-Не, там се запознахме и две години само се срещахме без да има каквото и да било между нас. Даже не сме се докосвали. После през едно лято, когато се върнахме в България, направихме никях /религиозен брак/ в моето родно село. След това подписахме в София, защото в Хасково нямаше свободни дати за сключване на граждански брак, а трябваше да пътуваме обратно за Зарка. Сватбеното тържество вече бе в къщата ни в Хасково. Не съм била булка, но бях празнично облечена, получихме и много подаръци. На единия етаж бяхме жените, а на другия - мъжете. Такава е нашата традиция. Беше весело - танцувахме, смяхме се.
Докато си била гимназистка в Сатовча и после студентка в Смолян и в Благоевград нямаше ли ухажори, гаджета?
-Това бе толкова отдавна. Приятели съм имала, но нищо сериозно. Явно съдбата ми е била отредила друго - да срещна съпруга си на хиляди километри от България. Щастлива съм, мъжът ми ме подкрепя във всяко едно начинание. Без него може би нямаше да се реша на магистратурата, но той настояваше, може би защото знаеше, че е важно за мен. Като жена се чувствам спокойна и защитена. Не се ограничавам в желанията, не се чувствам робиня, каквито се мъчат да ни изкарат.
Втората ти специалност е българска литература. Кой е любимият ти писател?
-Йордан Йовков. Мога да го чета и препрочитам безброй пъти. Смятам, че в училищната програма има място за още по-широко негово представяне. Напоследък си купих и изчетох всичко преведено на български на Орхан Памук. Но покрай изпитите и дипломната работа сега не ми остава много време за книги, както и за стиховете, които пиша. Събрах ги в една стихосбирка - "Моят път", даже участвах на "Южна пролет"преди няколко години. Те са повечето на религиозна тема, знаех, че няма да ги харесат, но ми беше приятно да съм сред младите автори дебютанти.
Рецепта за кое ястие привнесе от Йордания в семейната кухня?
-О, толкова са много. Кухнята там е невероятна. Най-вкусно е може би ястието маклюба - пиле с ориз, зеленчуци, пържени бадеми и много подправки. Там съм яла и най-вкусния дюнер на света. Искам само да вметна, че всяко домакинство в Йордания може да си позволи пиле с ориз всеки ден. За съжаление в България не на всяка трапеза ежедневно има месо.
И като се върнахме у нас, ми се ще да те попитам нещо за българското образование. Часове по СИП религия - било християнска, било ислям, има в много малко градски училища. В СОУ "Паисий Хилендарски", например, дълги години не бе образувана група. Има ли смисъл от такова обучение и не трябва ли то да се извършва в храмовете?
-Има смисъл, разбира се, там се дават примери и случки с възпитателна цел. На базата на основите на религията се обсъждат важни понятия като човечност, добрина, отзивчивост. Почнах да преподавам ислямска религия с голям ентусиазъм, събрахме две групи с деца, постепенно обаче някои решиха да не идват. Разочарованието ми е много голямо - децата предпочитат да се шляят по улиците, не се трогват от нищо. Родителите пък от своя страна са незаинтересовани, а всичко тръгва от семейството. Разбира се, че не могат да ги карат насила, да ги задължават, но могат да ги стимулират и насърчават. Предметът религия трябва да се изучава в училищата, а не в храмовете, защото той е по-близък до историята и до морала.
Ето например, аз поканих в един мой час богослов да запознае децата с християнството. Ходихме на посещение в църквата "Св. Георги" и самите ученици помолиха отец Митко да им изпее нещо в храма. Той сложи расото, разведе ги и като извиси глас, всички го слушаха като омагьосани. Часовете в училище имат друга, по-широкообхватна задача. Не бива да се смесва целта им с тази на организираните групи в храмовете - например църковно училище за християните. За мюсюлманите към джамиите пък има коран курсове, но те са нещо съвсем различно. Там децата се учат да четат свещената книга, която, както знаете е на арабски.
С какво е полезно това за децата, след като не знаят арабски? Разбират ли това, което четат?
-Разбират го, защото ние работим върху текстовете от корана, превеждаме ги, коментираме ги, наизустяваме малки сури /глави/, които се ползват за някои молитви, например. Има и български преводи на корана, като единственият одобрен е на проф. д-р Цветан Теофанов - преподавател по арабска литература в Софийски университет и директор на Центъра за източни езици и култури. Ислямската религия, обаче, повелява коранът да се чете само на арабски. Преводите се смятат за тълкувания на текста, а не за оригинал. Работата в групите е интересна за всички. Аз водя коран курсове от три години. В програмата има още религиознание, изучаване на житието на Пратеника и др.
Много упреци има за преподаването, особено по селата, на турски. На какъв език се водят коран курсовете и часовете по религия ислям в Хасково?
-На български. Аз не знам турски. В часовете, които водя в училище или в джамията, както и в семейството ми се говори само на български. Е, с мъжа ми отвреме навреме си разменяме реплики и на арабски - все пак там сме живяли и учили, и там сме се запознали. Колкото до религиозните термини - не съм привърженичка на турцизмите, използвам или арабски, или български. Време е в България да се разбере, че ислямът не е турска религия!
Кое е най-важното, на което искаш да научиш твоите деца и твоите ученици?
-На човечност, вяра и толерантност. Бог е един и той праща своите пратеници на Земята, които ние трябва да почитаме. Всички сме деца божии. Всеки да живее според законите в страната и повелите на своята религия и да уважава другите!
ИСТИНАТА
Понякога тя дълго трябва да пътува, да спи по мрачните ъгли на съвестта, ала вярвай, че тя ще възтържествува, дори това да бъде след смъртта.
