Показват се публикациите с етикет радикален ислям. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет радикален ислям. Показване на всички публикации

неделя, 11 септември 2011 г.

11 септ. 2001


"... който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. ..." (Коран, глава Трапезата(5), цитат 32 )

На 11 септ. 2001, с атентатите, запомнени под името 9/11(найн илевън), срещу кулите близнаци в Ню Йорк, САЩ,  на исляма бе хвърлено петно, което не може да се изчисти до ден днешен.


На вниманието ви предалагам един док. филм, в който говорят повече инженерни факти и са показани някои други кадри, на които не е обърнато толкова голямо внимание.


"Loose Change"
Directed by: Dylan Avery
Produced by: Korey Rowe, Dylan Avery, Jason Bermas, Matthew Brown

Повече инфо за филма: http://bg.wikipedia.org/wiki/Loose_Change

Част 1 / 6:

Част 2 / 6:

Част 3 / 6:

Част 4 / 6:

Част 5 / 6:

Част 6 / 6:


понеделник, 25 юли 2011 г.

Всички терористи са мюсюлмани, с изключение на 99%, твърди Европол

     Трагедията в Норвегия даде нов шанс на някои медии и определени кръгове абсолютно неадекватно да натрапват идеята, че не всички мюсюлмани са терористи, но почти всички терористи са мюсюлмани. Статистиката обаче тежко/жестоко/безапелационно (изберете си думата, която ви харесва най-много) ги опровергава.
     Според подробен доклад на ФБР на САЩ (вижте го ТУК) между 1980 г. и 2005 г. на територията на САЩ са се случили 318 инцидента, които могат да бъдат определени като терористични атаки, вкл. бомбени атентати, отвличания и др. Само 6% от тях са извършени от мюсюлмани. Всички останали са дело на леви или десни екстремисти, латиноси, християнски или еврейски фундаменталити, отделни хора.
     На официалният си сайт пък Европол публикува доклади и анализи за терористичната активност в Европа за различни години. Можете да видите тези за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ТУК, ТУК и ТУК.
     През 2006 г. са били регистрирани 498 атентата. В тази бройка се включват както извършени, така и разкрити и предотвратени. От тях 424 са сепаратистки и са в Испания (извършени от баските) и Франция (няколко баски атентата и огромното болшинство - на корсикански организации). Присъстват атентати на леви, десни и "други". Ислямистите, за 2007 г., са извършили бодрата бройка от 1 (един!) атентат.
    През 2007 г. положението не е много по-различно. Общият брой на терористичните актове е бил 583. От 532 са били сепаратистки, като тук освен Франция и Испания се включва и - малко странно за мен - Германия (15 атентата). Злите ислямисти са планирали или извършили 4 (четири!) атентата.
    През 2008 г. става още по-интересно. Регистрирани са 515 акта, от тях 397 са сепаратистки. В своята сметка ислямистите си пишат... нула! Нън, зеро, нада, нищо!
    Ха, сега, изненада! Излиза, че 99.6% от атентатите не са свръзани с исляма. Ах, тези хитри дяволи, извършили са само 0.4% от насилието, но те... искат да ни убият и изядат с парцалите... Това е абсурдно и смехотворно.


петък, 18 февруари 2011 г.

ЛУДАТА НАДПРЕВАРА НА МЕДИИТЕ


След ерата на студената война и противопоставянето капитализъм-социализъм, във въображението на съвременните западни идеолози се роди нов враг – исляма. Той се появи вследствие на необходимост или под въздействие страховете от увеличаващия се брой мюсюлмански имигранти на Запад или и на двете. В обявяването на този враг се включи и тогавашния командващ воиските на НАТО.
Появиха се „експерти”, които обикаляха медиите и произвеждаха термини като „фундаментализъм”, „ислямски радикализъм”, „ислямисти”, „ислямски тероризъм” и др., определения на които все още никой не е дал, но все така умело използвани – подготвяха общественото мнение за грозящата опасност. Създаваше се демонизиран образ на една световна религия, дала своя изключителен принос за развитието на съвременната цивилизация. Такъв образ би подхождал на други цивилизации в миналото. Естествено, медиите изграват съществена роля в оформянето на този образ.
С навлизането ни в новия политически и военен блок и ние се втурнахме в неговата идеолого-медийната лавина. Това явление ни е познато от социалистическия период и превъзнасянето на великия Съветски съюз. Някои го възприемат като наша черта, други като естествено въздействие на играча на деня. Важното в случая е, че това не е здравословно.
И така, както и на Запад в близкто минало и у нас се появиха „специалисти” и „експерти” – „ислямоведи” разбира се, които навлизаха и коментираха въпроси, дори от дълбините на ислямските правови школи. В същото време, след шумните акции на ГДБОП и ДАНС срещу представители на мюсюлманската общност се оказа, че не разполагаме с такива експерти. Виждахме как тези познавачи прескачаха от медия на медия. Това постави под съмнение нашата толерантност и се оказа, че сме толерантни, но не толкова.
И нашата медийна гилдия, по подобие на западната, подхвана вече съществуващата терминология и клишета и след споментите акции на службите бълваше заглавия и писания, които подхождаха за военно положение. Недоумение и изумление обхвана мюсюлманите, защото те са нясно и разбираха манипулацията, но в голяма част от обществото се създаде психоза и страх. Ето извадка от тях: „ДАНС и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „В Сърница е ядката на радикалните ислямисти”, „Клетка на радикални ислямисти действала у нас”, „ДАНС удари радикални ислямисти”, „Данс удари ислямска терористична организация”, „Разбиха клон на ислямисти свързани с терористи”, „Данс и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „Ислямисти зоват за насилие в интернет”, „Емисари набирали родопчани за джихад”, „ДАНС Смолян разкри радикална ислямска организация”  „ДАНС подхвана ислямска фондация”, „Женският цикъл и терористите ”, „Хайка за ислямисти”, „След акция на ДАНС в Рибново вадят брадвите”…
Медийният ангажимент по тези случай, както и при други подобни, бе продиктуван от интерес за привличане на публика, за което говори факта, че въпреки гръмките заглавия и заплахи, нито една медия не проследи и не отрази приключените случай. Това е маркетингов, но не и национално отговорен и демократичен подход, който е за сметка на всички нас, представителите на различните общности в страната.
По време на събитията в Египет отново станахме свидетели на клишета по медийния пазар, както на Запад, така и у нас. Почти не бе пропусната възможност да се спомене, че в основата на протестите и тяхното подклаждане идва от ислямистите. Винаги се споменаваше „Мюсюлманското братство, което е забранено”. Оказа се, че в основата на преговорите със заместник президента, от страна на опозицията застанаха и те – забранените. Когато се говори за забранени, защо не се споменава трийсет годишния авторитарен режим на Мубарак, който в този период е нарушил основни правни международни споразумения. В крайна смекта се оказа, че протестите са спонтанни и в тях участват християни, мюсюлмани, както и секуларисти. Показателен в това отношение беше случая, когато мюсюлманите извършваха молитва на площад Тахрир в Кайро, а християни и нерелигиозни бяха направили обръч около тях, за да ги пазят.
С всеки изминал ден от всички страни на немюсюлманския свят се появяват известни личности, които наистина са експерти, познавачи на исляма и демократи. Тяхната позиция  е коректна и коренно различна от тази, която оформят повечето медии. На преден план ще спомена Джон Еспозито, Ноам Чомски, Едуард Саид, Юрген Тоденхофер, Робърт Фиск, Рон Пол… В последно време се виждат наченки за появата на експерти-демокроти в тази област и у нас, на което само можем да се радваме.
Дано и представителите на медиите се вслушат в гласа на авторитетите и изоставят тази луда надпревара в опорочаването на другия. Надпреварата, в която си стува да се включим всички е към разбирателството, благочестието и справедливостта. Така ще познаем и приемем другия. Всички ние – обитателите на планетата Земя се нуждаем от това. Света принадлежи на всички хора – мюсюлмани, християни, евреи и всички останали синове и внуци на Адам…
Али Хайраддин

Източник: Рудозем днес

сряда, 9 февруари 2011 г.

КЪДЕ Е ИСЛЯМИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ


Проблемите на ислямизма конкретно за България имат не толкова социален, колкото политически и религиозен характер. Социалното положение на мюсюлманите в България не се различава с това на останалите религиозни групи.
Важно е да се подчертае обаче, че редица политически партии пряко или косвено използват понятия като „ислямизъм”, „тероризъм”, „фундаментализъм”, „екстремизъм” и т.н. именно за облагородяване на политическите си позиции и нагнетяване на напрежение сред електората си с цел засилване активността по време на избори. Случващото се в световен мащаб бива използвано за характеризиране на мюсюлманите и в България, без оглед на множеството показатели сочещи разликата в настроенията и поведението на изповядващите исляма в България, които са доказателство за целенасоченото, тенденциозно поведение спрямо мюсюлманите.
Мюсюлманите в България, както и начинът на изповядване на религията – чисто религиозните обреди и традиции, не са по-различни от сунитския ислям, който преобладава в цял свят (разбира се, има и такива, които са привърженици на други течения в исляма, но техния брой е изключително малък, за да може да бъде фактор). Този сунитски ислям, който както в целия свят преобладава и в България осъжда тероризма, което е логично, тъй като запознатите с ислямската религия са наясно, че принципите и устоите и категорично отричат каквито и да било актове и настроения на терор и омраза.
Най-сериозния фактор за това да говорим за ислямизъм в България са медиите. Тенденциозност и целенасоченост по отношение на ислямизма в България се наблюдават най-вече в изказванията, репортажите, интервютата на различни журналисти, което като тенденция е преобладаващо както в частните и регионални медии, така и в националните. Може би тук трябва да споменем за взаимоотношенията медии – политици и да посочим, че манипулираността на информацията поднасяна ни от медиите е плод именно на политическите интереси, за които споменахме.
В крайна сметка, за да разберем дали наистина ислямът е религия на терор, омраза и крайност би следвало да сме запознати с него, но огромно впечатление прави, че имено онези, които посочват наличието на ислямизъм в България са и най-слабо запознати с ислямската религия.
Онези, завършили образованието си в арабските страни се сочат за двигатели на излямизма. Интересното обаче е, че медийните им изяви винаги се свързват с обвиненията на някой политик или медия, или пък след някоя показна акция на ДАНС (каквито имаше наскоро). В крайна сметка винаги се говори за ислямизъм в манипулирана среда, обстановка, при изкуствено заострени  настроения. И ако този факт не прави впечатление на някои, то други (например мюсюлманите) го осъждат, сочейки го като основния пудбудител за антиислямските настроения овързани с ислямизъм и прочие.
Кога медиите ще дадат неманипулирана трибуна за онези, сочени като двигател на ислямизма в България?!
И в крайна сметка къде са доказателставата за това, че има ислямизъм в България?!
Време е да насочим погледа си към „Възродителния процес” и случващото се днес с Мюсюлманското вероизповедание – до голяма степен те са показателни за това кой и защо говори за ислямизъм и с какво право го прави.

http://www.rudozemdnes.eu/?p=1162

петък, 4 февруари 2011 г.

Хронология на агресивните действие на службите срещу мюсюлмани в България

Пресконференция  на 22.10.2010г. 10.30 часа в БТА

АГРЕСИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЛУЖБИТЕ СРЕЩУ МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Али Хайраддин – смолянски мюфтия в периода /1992-1997г./ и софийски мюфтия в периода /1997-2005г./

От 19.02.2006г. насам, периодично сме свидетели на специализирани акции и агресивни действия от страна на службите срещу мюсюлманите в България.

В рамките на този период бяха проведени четири специализирани акции срещу представители на мюсюлманската общност.

АКЦИЯ ПЪРВА
Старта на тези акции бе даден на 19.02.2007г. срещу четирима човека, сред които и аз самия като „вожд”.

Беше образувано досъдебно производстнво срещу Милена Борисова Генкова, Али Хюсеин Хайраддин, Аниола Кирилова Димова, Мустафа Реджеп Ахмед
Следствено дело № 14/07г. на ССлС

ОБВИНЕНИЯ:
За това, че в гр. София, в съучастие, като съизвършители, образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от НК – проповядвали в интернет пространството чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната уахабитска и джихадистка идеология и промяна на установения с Конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – „Халифат” – престъпление по чл.109 ал. 1 вр.чл.108 ал.1 вр.чл 20 ал.2 вр.ал.1 НК

Терминологията използвана в обвинението и представителите на три служби, които се редяха пред телевизионните канали, създадоха такава психоза, че едва ли не Ал Кайда е тук. Някои журналисти бяха подведени и участваха в тази психоза.

„В сайтовете се говори за нарушаване на етническия мир и религиозната търпимост, обясни началникът на сектор „Престъпления срещу интелектуалната собственост” към ГДБОП Явор Колев” се казва във в-к МОНИТОР/21.02.2007г/

„Антимафиотите обясниха, че бившият софийски мюфтия е проповядвал и джихад” се казва в „ТЕЛЕГРАФ”/26.06.2008г./.

„Преди това са били една клетка. Установили сме къде са се събирали, какви материали са си разменяли. След това групата е решила да създаде сайтовете… На сайтовете се проповядва религиозна омраза и полигамия, която е забранена от българските закони, както и други характерни за радикалния ислям нрави, които противоречат на конституцията. По наше мнение те искат да разрушат етническия мир и религиозната търпимост, характерна в България от векове”, коментира началникът на сектор „Престъпления срещу интелектуалната собственост” към ГДБОП Явор Колев. 24ЧАСА/21.02.2007г./

„Сигналът за съществуването на сайтовете бил подаден от служители на Национална служба „Сигурност” преди 2 седмици, съобщи Явор Колев от ГДБОП. На страниците имало текстове, които проповядвали установяване на шериата, полигамия и радикална форма на джихад-свещена война срещу всички, които не са приели исляма за своя вяра. Имало също призиви мюсюлманите в цял свят да подпомагат войната с неверниците чрез физическа сила, пари и оръжие”. ТРУД /21.02.2007г./

„В офиса и домовете са открити ислямистки материали против обществения строй в България, заяви зам.Директорът на Столичната следствена служба Светослав Василев”. 24ЧАСА/21.02.2007г/

„Разследването на Национална служба „Сигурност” установило, че Хайредин успял да привлече към идеите за Свещена война и около 30 християни, които приели исляма. Призивите на фундаменталистите били качвани в интернет, тъй като това било най-лесният начин радикалния ислямизъм да се разпространи сред голям брой хора.” МОНИТОР /22.02.2007г./

„Мъжът ти си има любовница”, с тези думи нахлули в къщата полицаите на ГДБОП. После добавили, че търсят оръжие и документи на „Ал Кайда”. 24ЧАСА /22.02.2007г./

МЕДИИ
„През февруари 2007 г. бившият мюфтия на София Али Хайредин е арестуван при съвместна акция на Националната служба "Сигурност" и ГДБОП срещу четиричленна престъпна група, проповядваща радикален ислям, свещена война срещу "неверниците", промяна на конституционния ред в България с установяване на "халифат", "шериатска държава", както и религиозна омраза, полигамия и други принципи, противоречащи на основния ни закон и инкриминирани от Наказателния кодекс.”
 „Пропагандира се уахабизъм - идеологията на съвременния тероризъм и идейна основа на организацията "Ал Кайда".”
„В публикуваните текстове се проповядва радикална форма на джихад срещу всички, които не са приели исляма за своя вяра. Мюсюлманите в целия свят се призовават да подпомагат войната с неверниците чрез физическа сила, пари и оръжие.”
„Бивш мюфтия шеф на „Ал Кайда у нас”
„Разбиха ислямистки сайтове, проповядващи налагането на шериата в България”
„Задържаният за джихад в интернет искал контрол върху вакъфските имоти”
„Пефектният вербовчик”
 „Мюфтия и групировката му зад решетките за тероризъм”
„България да стане халифат проповядвал Хайраддин”
„Две жени имал лидерът на терористите”
 „Ислямисти зоват за насилие в интернет”
„Емисари набирали родопчани за джихад”
„Последователите на Хайраддин зовяли: „Родопите – бъдещата Чечня”
 „Мишена ли сме за Мюсюлманските братя?”

В тази връзка се водиха дела, някой от вас поинтересува ли се как са приключили тези случаи?

ПРЕКРАТЯВАНЕ
След разследване продължило една година, пет месеца и един ден /общо 458 дни/ на 20.06.2008г. Софийска Градска Прокуратура прекратява досъдебното производсво считайки, че не са събрани достатъчно доказателства за изготвяне на обвинителен акт, които по безспорен и категоричен начин да доказват участието на четиримата в престъплението, което им е повдигнато.
Но както вече сте забелязали голлямата част от медиите както и господата от службите ни осъдиха предварително ,създадоха силна психоза  сред мюслюманите и страх сред христяните  после нищо, и вие не се интересувахте повече от случая.

АКЦИЯ ВТОРА -  СРЕЩУ ФОНДАЦИЯ „ВЯРА”
На 23.05.2008г. рано сутринта, служители на полицията и ДАНС блокират няколко къщи в различни райони, отвеждат на „среща” в районните полицейски управления няколко човека, сред тях жени и деца, разпитват ги и ги карат да подпишат „предупредителни протоколи за неизвършване на дейност, застрашаваща националната сигурност според Наказателния кодекс”. Въпреки че това можеше да стане ако им се обадиха по телефона ,,но господата от службите явно предпочитаха да има екшън сред жените и децата, а медиите как реагираха? Ето ви мостра от реакциите:

МЕДИИ

 „ДАНС Смолян разкри радикална ислямска организация”

„ДАНС подхвана ислямска фондация”

 „Женският цикъл и терористите от Аврамово”
„Всички подписали, че няма да събарят националната сигурност и твърдят, че само образоват”
Заведено е дело срещу „ВЯРА”, което е спечелено от представителите на фондацията.

АКЦИЯ ТРЕТА - СРЕЩУ ОБЩ. КМЕТ НА ГЪРМЕН И БОШНАК
Следващата акция на службите е на 16.03.2009г. срещу общинския кмет на Гърмен Башев и преподавателя по религия в Рибново.

По искане на общинския кмет, който е потърпевш, прокуратурите на Благоевград и Гоце Делчев се произнасят, че това, в което ги обвиняват не съществува там. Ето реакции на медиите:

 „Данс арестува радикалните ислямисти Башев и Бошнак”
 „След акция на ДАНС в Рибново вадят брадвите”
„Хайка за ислямисти”

АКЦИЯ ЧЕТВЪРТА
На 06.10.2010г. в широкомащабна акция, службите едновременно атакуват и обискират 13 домове в четири области: София, Пазарджик - гр. Сърница/двама/, с. Кандьово; Смолян - гр. Доспат, гр. Рудозем, гр. Мадан; Благоевград - с. Лъжница, с. Плетена, с. Аврамово, с. Горно Краище. Двама от потърпевшите са действащи районни мюфтии - на Смолян и Пазарджик, четирима са действащи имами и двама ваизи към съответните районни мюфтийства.

Ето как бе отразено в медиите:
„Ходжата Саид Мутлу е шеф на родната Ал Кайда”
„Ходжата на Сърница бил тарторът на салафитите”
„ДАНС и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”
„В Сърница е ядката на радикалните ислямисти”
„Клетка на радикални ислямисти действала у нас”
„Ал Уакф Ал Ислями е ударена при акция на МВР и ДАНС”
„ДАНС удари радикални ислямисти”
„Данс удари ислямска терористична организация”
„Разбиха клон на ислямисти свързани с терористи”
„Данс и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”

Появиха се множество експерти по ислямските въпроси и познавачи на Корана. Председател на гражданско сдружение оповести, че видял Уеххабитски Коран.
А един бивш министър на вътрешните работи се постави на мястото на мюсюлмански мюфтия и реши, че ние изповядваме друга религия.
Други говорят за ислямизация и тренировъчни лагери. За просветените всичко това е изключително смешно.

Предизвиква се общественото мнение, а дали въпросния министър има представа колко човека са приели исляма? Знае ли колко младежи участват в сатанински секти и колко десетки хиляди са станали йаховисти и пледират за забрана на кръвопреливане и т.н.

Вместо да се сочат реалните проблеми на младежта и да се подпомага БПЦ за справяне с тях, вниманието се насочва срещу мюсюлманите. От векове с БПЦ мюсюлманите не са имали проблеми и добруването и с мюсюлманската общност е факт.

Г-н бивш министър на вътрешните работи, по-добре е да не търсите враг в лицето на исляма и мюсюлманите в България.

След целия този шум, къде е представителството на мюсюлманското изповедание?
Страхът, че ще загубят местата си ги накара да се обърнат към мюсюлманите за протести и подкрепа против Н. Генджев. Къде е главният мюфтия, когато при последната акция сред потърпевшите са двама районни мюфтии, четирима имама и двама ваизи, назначени от тях. Ако например бяха арестувани двама митрополита, дали и патриаршията щеше да мълчи...

РАЗВРЪЗКАТА
ДП е прекратено от прокуратурата и няма повдигнато обвинение. В акта на СГП от 20.06.2008г. се казва: „...считам, че не са събрани достатъчно доказателства, които по безспорен и категоричен начин да доказват участието на четиримата обвиняеми в престъплението, което им е повдигнато и предявено”.

В СГС беше оспорен начина на прекратяване, който по-късно беше потвърден от САС.
В определението на СГС се казва:
„По делото обаче няма събрани доказателства за прокламации на нетърпимост, подклаждане на вражда и физическо унищожение на вярващите, обединени в други религии... 
Няма никакви доказателства те да преследват и антидържавна цел – да вършат престъпления по Глава І-ва на НК, с действия насочени срещу установения държавен строй и конкретно за въвеждане на шериатска държава „Халифат”.
Съдът не разполага с такива познания и доколкото общата култура му позволява разчита приобщените към делото компютърни страници, не като мотивиране към религиозна омраза и нетърпимост, а като прокламация за най-възвишена религия...
Съдът оставя без коментар обстоятелството доколко е прецизно определението „УАХАБИДСКА И ДЖИХАДСКА ИДЕОЛОГИА” при липса на задълбочено познаване на цитираните източници, от разследващите органи, а и от самите обвиняеми. По делото не са коментирани въобще данни във връзка с организационното изграждане на групата, план, функции и т.н., не се коментира и с какви действия е показана специалната цел, не се коментира и в какво се изразява АНТИДЕМОКРАТИЧНОСТТА на публикуваните страници, за да се стигне до извод, че „те пропагандират въвеждане на шериатска държава „ХАЛИФАТ”.

 Медийният шум е факт, въздействието му върху обществото също. Информацията се съхранява в медийните архиви и „информира” всеки, който пожелае да научи и възпроизведе туй онуй. Попадналите под прицела на служби и медии потърпевши не са превърнати в национални герои както често става, а в национални престъпници – опасност за всички.
Насажда се психоза сред мюсюлманите и страх сред християните.

Някой направили си труда да спомене за развръзката, това, което се случи след тези операции, както се случва в някои демократични и правови държави?
Кой ще изличи нанесените морални обиди и обвинения с които бяха опетнени и унижени тези хора?
 След като има приключване на дела, къде останаха обществено отговорните институции в държавата? Какво е моралното обезщетение за потърпевшите?

Отговорете си на въпросите: Кой всъщност насажда омраза? Какво се цели?

ПОВЕДЕНИЕТО НА СЛУЖБИ И ИНСТИТУЦИИ
В Постановлението на  Софийска Градска Прокуратура от 20.06.2008г. за прекратяване на досъдебното производство повдигнато срещу четиримата от първата акция се казва: „Била е назначена експертиза със задача да се установи в иззетите по делото веществени доказателства дали се съдържат материали, проповядващи фашистка или антидемократична идеология или насилствено изменение на установения с конституцията обществен и държавен строй. Няма изготвено заключение по така назначената експертиза поради липсата на квалифициран съдебен експерт в тези области, способен да изготви исканото заключение.
Не са установени и свидетели, от чиито протоколи за разпит да е ясно, че четиримата обвиняеми са проповядвали фашистка или антидемократична идеология или насилствено изменение на установения с конституцията обществен и държавен строй.”

Риторично трябва да си зададем въпроса: Как така, след като липсват експерти в СГП в тези области, което официално е посочено, районните прокуратури коментирани при последните акции вадят заключение, че в иззетите материали могат да се съдържат доказателства за насаждане на омраза, и че са насочени срещу държавния строй и то още преди да четат.

Любопитен факте, че в постановлението на Окръжен Съд Благоевград за обиск при последнатана акция на 06.10.2010г. се казва:
„В искането се сочи, че в Окръжна Прокуратура Благоевград е заведено ДП № 11/2010г. срещу Неизвестен извършител”, а малко по-надолу се посочва извършител:
„От проведените до сега процесуални следствени действия и направения анализ на събраните с тях в хода на досъдебното производство доказателства, се установява, че лицето Али Хюсеин Хайраддин, осъждан за разпространение на джихадски идей по електронен път, извършва нерегламентирана и забранена от закона дейност свързана с разпространение на идеологии проповядващи религиозна омраза и нарушение на конституционните права на гражданите в страната, чрез ръководения от него „Съюз на мюсюлманите в България”.

Споменато е и нещо „много опасно”: „Основно действията му се изразяват във формирането на „алтернативно” ръководство във вероизповеданието, включващ за тази цел помощта на най-радикални ислямски дейци намиращи се по един или друг повод на територията на страната ни...”

От Окръжна Прокуратура Благоевград и Окръжен съд Благоевград не са си направили труда дори да прочетат постановлението на СГП за прекратяване на ДП от 2007г. повдигнато срещу четиримата, за да се осведомят за мотивите.

Върха на безхаберието, непросветеността и безотговорността е клеветата в този официален документ, че лицето Али Хюсеин Хайраддин е осъждано.
Предлагам на вашито мнимание свидетелство за съдимост от 14.10.2010г., издадено от Софийски Районен Съд в което пише, че лицето Али Хюсеин Хайраддин НЕ Е ОСЪЖДАНО. Открийте разликите!!!

Обвиненията от първото дело се повтарят - престъпление по чл.109 ал. 1 вр.чл.108 ал.1 от НК.

Броени дни, след като си получих иззетите вещи при първата акция, които престояха две години и половина в софийското следствие и прокуратура, последва втора акция – иззети са същите компютри и носители, литература. Лепенките стояха по тях и сега втори такива.
Знаели се, може би районните следствия и прокуратури имат експерти, за разлика от софийските!

В последната акция се акцентира върху един нов субект – Уакф ал Ислями. За нея се писа, че е терористична, че е радикална, че е забранена и т.н. Тя има официални офиси в Холандия и Саудитска Арабия, а в Албания работи под егидата на ООН. Нека бъде отправено официално питане към Саудитското кралство, дали там е официална или не.
Явно службите не са си актуализирали информацията от 2001г., защото тя не е в списъците на терористичните организации, нито в САШ, нито в ЕС.

Документите за регистрацията на Уакф в България са подадени от Недим Генджев през 1992, а регистрацията и излиза 1993г. След промяна в Закона за вероизповеданията се налага пререгистрация. Човек от Дирекцията по вероизповеданията е поискал две хиляди долара, за да бъде пререгистрирана. След като тази сума не му е предоставена, тя не е пререгистрирана и от тогава  няма официална дейност в страната.
Представители на Уакф са приемани в българския парламент, в Дирекцията по изповеданията. Приемани са от всички главни мюфтии  от Недим Генджев до Мустафа Хаджи.

ИГРАТА НА ТЕРМИНИ
Неизменно в публичното пространство и от служби и от медии се подхвърлят термини като „традиционен ислям”, „радикален ислям”, „уеххабитска идеология”, „селефитски ислям”. Навлиза се в непонятна за коментиращите и публиката терминология, която всява страх и ужас в незапознатите. Коментират се теченията в исляма, религиозни постановки и т.н „Предполага се, че се проповядва нетрадиционен ислям”.

Ами щом е така, нека тогава от службите да излезнат и да ни ги обяснят.
След като службите се явяват просветители, духовни предводители – мюфтии и защитници на българските мюсюлмани да излезнат и да кажат как да четем Корана – от ляво надясно или от дясно наляво,  кое да четем и кое не, как да бъде носена забрадката, как да си извършваме обредите.

Г-н Премиер, проверете тези акции.
Г-н Борисов, в свое обръщение в НДК, след като спечелихте изборите, именно Вие казахте „Мюсюлманите трябва да се чувстват защитени”.
След всичко това бихте ли се чуствал защитен ако  сте мюслюманин?

Уважаеми господа журналисти, тези акции  и при тези обстоятелства не застрашават ли единството на българския народ, не заплашват ли националната сигурност? Службите,  които извършиха тези акции със създадената психоза около тях не върши ли това в което обвиняват другите като насаждане на омараза и заплшване сигурноста  на страната?

След като няма извършено престъпление от нарочените за престъпници. След като няма обвинителен акт и осъден от тях, какъв е смисълът от всичко това?
Кой реши да бъдат проведени тези акции, които са насочени само срещу мюсюлманите?
Тези акции не насаждат ли омраза и не засягат ли религиозните чувства на мюсюлманите?
Кой и защо копае пропаст между държавата и мюсюлманската общност?
Кой иска да противопостави мюсюлмани и немюсюлмани?
Кой и защо вменява на мюсюлманите, че те са престъпници и нежелани в родината си?
Кой и защо превръща държавата в мащеха за мюсюлманите?

Някой изгаря от нетърпение да създаде условия за радикализиране.
Кой печели от всичко това? Защо тези безпочвени акции се правят на гърба на мюсюлманите и за сметка на националната сигурност?

Поставям тези въпроси пред вас, за да търсите отговорите им и силно се надявам че в България все още има сериозни и честни журналисти които се интересуват от истината и само от истината.

Ако службите продължават да целят мюсюлманите и да си правят имиджа на техен гръб, то напрежението сред тях се нагнетява, видя се в последните акции. Това няма да е от полза за всички нас, чийто родина е България.
Ще водим дела срещу институциите, които издадоха заповеди за тези акции и срещу тези хора, които ни осъдиха предварително. Ако не можем да получим правата си тук, в България, ще ги търсим в Европейския съюз.