Гледна точка на новоприел исляма от България

ГЛЕДНА ТОЧКА

Реших да споделя с Вас моята гледна точка за новоприелите исляма  в районите с преобладаващо християнско население. Осланяйки се на собствените си страхове, опасения и проблеми, мисля, че с тях се е сблъскал и ще се сблъска всеки правоверен, произхождащ от немюслюманско семейство.

Аз съм роден и живея в сравнително голям град с население предимно християни. Всъщност под това разбирам не толкова хората, които наистина са вярващи, а всички онези, които са родени в християнски семейства и се считат за такива по чисто наследствени причини. Не бива да се залъгваме, че социализма направи много за отдръпването на хората от религията, и духовното в страната ни.

Инженер съм по образование, и съм на 29. Иншаллах, работя като такъв и съм доволен от работата си.

Интересувам се от ислямската религия от доста години, още по времето когато бях ученик. Знаех основни неща и добре известни факти за тази религия, но никога не бях стъпвал в джамия, не познавах хора мюслюмани и т.н., но в съзнанието ми винаги имаше въпроси, на които исках да намеря отговор. Освен това винаги съм харесвал езана, и основните идеи, низпослани ни от Хз. Мохамед (с.а.с).

Миналото лято реших да направя една голяма крачка в живота си. Престраших се да вляза в джамията в града ни, и да присъствам на джума намаз. Дълго време събирах смелост, защото за съжаление, исляма се отъждествява често по медиите с тероризма и етническа и религиозна нетърпимост. Джемаатът в града ни е предимно от етнически турци, както и араби. Това допълнително криеше в мен опасения, дали ще се чувствам добре и на място сред тези хора. За щастие те се отнесоха изключително добре с мен, запознах се с местния имам и станахме приятели.

Започнах да посещавам все по-често джамията, и през месец Рамазан научих много неща за тази религия. Обясниха ми как да взимам абдест, основните неща, които трябва да спазвам, как да се държа в джамия… Въпреки, че все още не бях мюслюманин, ходжата винаги четеше Хутбето и на български език.

Така, по логичният ход на нещата, дойде деня, в който приех исляма, изричайки „Ешхедю ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мохаммеден абдюху ве ресулюхю”. Аз съм вторият етнически българин който е приел исляма в моят град. След това кланях първият си намаз, започнах да уча арабската азбука и т.н…Все още не съм си избрал мюслюманско име, но искам да не бързам на този етап, и да натрупам повече знания в тази насока.

Само, че все още не мога да се открия напълно като такъв. Имам предвид пред родители, роднини и приятели. Причината е ясна – неодобрение, неразбиране, свързване с турската общност и назоваване с обидни епитети – предател, вероотстъпник и т.н. Освен това, както вече казах световните и частност българските медии допълнително поклаждат за омразата към исляма. Най-лошото е, че хората не се интересуват от добродетелите, които проповядва Корана, и виждат само лошите неща. Колкото и да правя опити да обясня нещата от моя гледна точка, те са предубедени. От тук се появяват и проблеми, на които не намирам отговор – консумация на свинско месо и алкохол например. Ако не ям, ще започнат въпроси, които именно поради горните си разсъждения не бих желал да ми се задават на този етап. Искам да подготвя „почвата“, но знам дали е възможно.

Основнията проблем за мен е да кажа на родителите си и на хората около мен, че съм мюслюманин. Знам, че това трябва да стане, и по-добре рано, но се опасявам, че ще ги разочаровам. Не за друго, а защото те са християни, и няма да приемат решението ми. Вероятно по същият начин би реагирал човек, изповядващ исляма, чийто дете е е решило да се покръсти, и да стане християнин.

В последно време религията в България, и в най-голяма степен мюслюманската, се използва  за политически цели. Различни хора се опитват да свържат мюслюманите с турският етнос, и вероятно успяват в някои райони със смесено население. Този фактор на нашето съвремие се ‘раздухва’ от телевизиите и вестниците, и незапознатите започват да вярват, че това наистина е така. Говоря предимно за хората с предимно християнско население, които нямат досег с исляма. Тези проблеми седят пред всеки един българин-християнин, приел исляма, и те не са от вчера, но към днешна дата са особено големи. Моята основна задача, която чувствам, че трябва да извърша е, да се опитам да представя на хората около мен Исляма в истинската му светлина – една религия на мира. Обществената нагласа трябва да се промени в по-добра светлина.

Приемам всякакви идеи, отзиви, коментари и критики, ще ми бъдат от ползва за в бъдеще.

……………………………………………………..

Авторът на статията пожела да остане анонимен.

Източник: Рудозем днес

ЛУДАТА НАДПРЕВАРА НА МЕДИИТЕ

След ерата на студената война и противопоставянето капитализъм-социализъм, във въображението на съвременните западни идеолози се роди нов враг – исляма. Той се появи вследствие на необходимост или под въздействие страховете от увеличаващия се брой мюсюлмански имигранти на Запад или и на двете. В обявяването на този враг се включи и тогавашния командващ воиските на НАТО.

Появиха се „експерти”, които обикаляха медиите и произвеждаха термини като „фундаментализъм”, „ислямски радикализъм”, „ислямисти”, „ислямски тероризъм” и др., определения на които все още никой не е дал, но все така умело използвани – подготвяха общественото мнение за грозящата опасност. Създаваше се демонизиран образ на една световна религия, дала своя изключителен принос за развитието на съвременната цивилизация. Такъв образ би подхождал на други цивилизации в миналото. Естествено, медиите изграват съществена роля в оформянето на този образ.

С навлизането ни в новия политически и военен блок и ние се втурнахме в неговата идеолого-медийната лавина. Това явление ни е познато от социалистическия период и превъзнасянето на великия Съветски съюз. Някои го възприемат като наша черта, други като естествено въздействие на играча на деня. Важното в случая е, че това не е здравословно.

И така, както и на Запад в близкто минало и у нас се появиха „специалисти” и „експерти” – „ислямоведи” разбира се, които навлизаха и коментираха въпроси, дори от дълбините на ислямските правови школи. В същото време, след шумните акции на ГДБОП и ДАНС срещу представители на мюсюлманската общност се оказа, че не разполагаме с такива експерти. Виждахме как тези познавачи прескачаха от медия на медия. Това постави под съмнение нашата толерантност и се оказа, че сме толерантни, но не толкова.

И нашата медийна гилдия, по подобие на западната, подхвана вече съществуващата терминология и клишета и след споментите акции на службите бълваше заглавия и писания, които подхождаха за военно положение. Недоумение и изумление обхвана мюсюлманите, защото те са нясно и разбираха манипулацията, но в голяма част от обществото се създаде психоза и страх. Ето извадка от тях: „ДАНС и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „В Сърница е ядката на радикалните ислямисти”, „Клетка на радикални ислямисти действала у нас”, „ДАНС удари радикални ислямисти”, „Данс удари ислямска терористична организация”, „Разбиха клон на ислямисти свързани с терористи”, „Данс и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „Ислямисти зоват за насилие в интернет”, „Емисари набирали родопчани за джихад”, „ДАНС Смолян разкри радикална ислямска организация”  „ДАНС подхвана ислямска фондация”, „Женският цикъл и терористите ”, „Хайка за ислямисти”, „След акция на ДАНС в Рибново вадят брадвите”…

Медийният ангажимент по тези случай, както и при други подобни, бе продиктуван от интерес за привличане на публика, за което говори факта, че въпреки гръмките заглавия и заплахи, нито една медия не проследи и не отрази приключените случай. Това е маркетингов, но не и национално отговорен и демократичен подход, който е за сметка на всички нас, представителите на различните общности в страната.

По време на събитията в Египет отново станахме свидетели на клишета по медийния пазар, както на Запад, така и у нас. Почти не бе пропусната възможност да се спомене, че в основата на протестите и тяхното подклаждане идва от ислямистите. Винаги се споменаваше „Мюсюлманското братство, което е забранено”. Оказа се, че в основата на преговорите със заместник президента, от страна на опозицията застанаха и те – забранените. Когато се говори за забранени, защо не се споменава трийсет годишния авторитарен режим на Мубарак, който в този период е нарушил основни правни международни споразумения. В крайна смекта се оказа, че протестите са спонтанни и в тях участват християни, мюсюлмани, както и секуларисти. Показателен в това отношение беше случая, когато мюсюлманите извършваха молитва на площад Тахрир в Кайро, а християни и нерелигиозни бяха направили обръч около тях, за да ги пазят.

С всеки изминал ден от всички страни на немюсюлманския свят се появяват известни личности, които наистина са експерти, познавачи на исляма и демократи. Тяхната позиция  е коректна и коренно различна от тази, която оформят повечето медии. На преден план ще спомена Джон Еспозито, Ноам Чомски, Едуард Саид, Юрген Тоденхофер, Робърт Фиск, Рон Пол… В последно време се виждат наченки за появата на експерти-демокроти в тази област и у нас, на което само можем да се радваме.

Дано и представителите на медиите се вслушат в гласа на авторитетите и изоставят тази луда надпревара в опорочаването на другия. Надпреварата, в която си стува да се включим всички е към разбирателството, благочестието и справедливостта. Така ще познаем и приемем другия. Всички ние – обитателите на планетата Земя се нуждаем от това. Света принадлежи на всички хора – мюсюлмани, християни, евреи и всички останали синове и внуци на Адам…

Али Хайраддин

Източник: Рудозем днес

КЪДЕ Е ИСЛЯМИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ

Проблемите на ислямизма конкретно за България имат не толкова социален, колкото политически и религиозен характер. Социалното положение на мюсюлманите в България не се различава с това на останалите религиозни групи.

Важно е да се подчертае обаче, че редица политически партии пряко или косвено използват понятия като „ислямизъм”, „тероризъм”, „фундаментализъм”, „екстремизъм” и т.н. именно за облагородяване на политическите си позиции и нагнетяване на напрежение сред електората си с цел засилване активността по време на избори. Случващото се в световен мащаб бива използвано за характеризиране на мюсюлманите и в България, без оглед на множеството показатели сочещи разликата в настроенията и поведението на изповядващите исляма в България, които са доказателство за целенасоченото, тенденциозно поведение спрямо мюсюлманите.

Мюсюлманите в България, както и начинът на изповядване на религията – чисто религиозните обреди и традиции, не са по-различни от сунитския ислям, който преобладава в цял свят (разбира се, има и такива, които са привърженици на други течения в исляма, но техния брой е изключително малък, за да може да бъде фактор). Този сунитски ислям, който както в целия свят преобладава и в България осъжда тероризма, което е логично, тъй като запознатите с ислямската религия са наясно, че принципите и устоите и категорично отричат каквито и да било актове и настроения на терор и омраза.

Най-сериозния фактор за това да говорим за ислямизъм в България са медиите. Тенденциозност и целенасоченост по отношение на ислямизма в България се наблюдават най-вече в изказванията, репортажите, интервютата на различни журналисти, което като тенденция е преобладаващо както в частните и регионални медии, така и в националните. Може би тук трябва да споменем за взаимоотношенията медии – политици и да посочим, че манипулираността на информацията поднасяна ни от медиите е плод именно на политическите интереси, за които споменахме.

В крайна сметка, за да разберем дали наистина ислямът е религия на терор, омраза и крайност би следвало да сме запознати с него, но огромно впечатление прави, че имено онези, които посочват наличието на ислямизъм в България са и най-слабо запознати с ислямската религия.

Онези, завършили образованието си в арабските страни се сочат за двигатели на излямизма. Интересното обаче е, че медийните им изяви винаги се свързват с обвиненията на някой политик или медия, или пък след някоя показна акция на ДАНС (каквито имаше наскоро). В крайна сметка винаги се говори за ислямизъм в манипулирана среда, обстановка, при изкуствено заострени  настроения. И ако този факт не прави впечатление на някои, то други (например мюсюлманите) го осъждат, сочейки го като основния пудбудител за антиислямските настроения овързани с ислямизъм и прочие.

Кога медиите ще дадат неманипулирана трибуна за онези, сочени като двигател на ислямизма в България?!

И в крайна сметка къде са доказателставата за това, че има ислямизъм в България?!

Време е да насочим погледа си към „Възродителния процес” и случващото се днес с Мюсюлманското вероизповедание – до голяма степен те са показателни за това кой и защо говори за ислямизъм и с какво право го прави.

http://www.rudozemdnes.eu/?p=1162

Разговор между сем. Сидерови и една българка приела Исляма и Хиджаба в "Директно" на Карбовски

Издирва се мюсюлманин

Разбира се, има хора, които използуват термина Джихад за оправдаване на терористични атаки, но те абсолютно не са наясно и спекулират с истинския дух на термина Джихад; те злоупотребяват с Исляма, като заблуждават всички, че Мюсюлманите са терористи.

С това видео се опитваме да намалим напрежението между Исляма и другите вероизповедания.

Така че ви моля заради няколко терористи, не заклеймявайте Исляма като терористична религия и Мюсюлманите като терористи!