След ерата на студената война и противопоставянето капитализъм-социализъм, във въображението на съвременните западни идеолози се роди нов враг – исляма. Той се появи вследствие на необходимост или под въздействие страховете от увеличаващия се брой мюсюлмански имигранти на Запад или и на двете. В обявяването на този враг се включи и тогавашния командващ воиските на НАТО.
Появиха се „експерти”, които обикаляха медиите и произвеждаха термини като „фундаментализъм”, „ислямски радикализъм”, „ислямисти”, „ислямски тероризъм” и др., определения на които все още никой не е дал, но все така умело използвани – подготвяха общественото мнение за грозящата опасност. Създаваше се демонизиран образ на една световна религия, дала своя изключителен принос за развитието на съвременната цивилизация. Такъв образ би подхождал на други цивилизации в миналото. Естествено, медиите изграват съществена роля в оформянето на този образ.
С навлизането ни в новия политически и военен блок и ние се втурнахме в неговата идеолого-медийната лавина. Това явление ни е познато от социалистическия период и превъзнасянето на великия Съветски съюз. Някои го възприемат като наша черта, други като естествено въздействие на играча на деня. Важното в случая е, че това не е здравословно.
И така, както и на Запад в близкто минало и у нас се появиха „специалисти” и „експерти” – „ислямоведи” разбира се, които навлизаха и коментираха въпроси, дори от дълбините на ислямските правови школи. В същото време, след шумните акции на ГДБОП и ДАНС срещу представители на мюсюлманската общност се оказа, че не разполагаме с такива експерти. Виждахме как тези познавачи прескачаха от медия на медия. Това постави под съмнение нашата толерантност и се оказа, че сме толерантни, но не толкова.
И нашата медийна гилдия, по подобие на западната, подхвана вече съществуващата терминология и клишета и след споментите акции на службите бълваше заглавия и писания, които подхождаха за военно положение. Недоумение и изумление обхвана мюсюлманите, защото те са нясно и разбираха манипулацията, но в голяма част от обществото се създаде психоза и страх. Ето извадка от тях: „ДАНС и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „В Сърница е ядката на радикалните ислямисти”, „Клетка на радикални ислямисти действала у нас”, „ДАНС удари радикални ислямисти”, „Данс удари ислямска терористична организация”, „Разбиха клон на ислямисти свързани с терористи”, „Данс и МВР атакуваха клетки на ислямска терористична секта”, „Ислямисти зоват за насилие в интернет”, „Емисари набирали родопчани за джихад”, „ДАНС Смолян разкри радикална ислямска организация” „ДАНС подхвана ислямска фондация”, „Женският цикъл и терористите ”, „Хайка за ислямисти”, „След акция на ДАНС в Рибново вадят брадвите”…
Медийният ангажимент по тези случай, както и при други подобни, бе продиктуван от интерес за привличане на публика, за което говори факта, че въпреки гръмките заглавия и заплахи, нито една медия не проследи и не отрази приключените случай. Това е маркетингов, но не и национално отговорен и демократичен подход, който е за сметка на всички нас, представителите на различните общности в страната.
По време на събитията в Египет отново станахме свидетели на клишета по медийния пазар, както на Запад, така и у нас. Почти не бе пропусната възможност да се спомене, че в основата на протестите и тяхното подклаждане идва от ислямистите. Винаги се споменаваше „Мюсюлманското братство, което е забранено”. Оказа се, че в основата на преговорите със заместник президента, от страна на опозицията застанаха и те – забранените. Когато се говори за забранени, защо не се споменава трийсет годишния авторитарен режим на Мубарак, който в този период е нарушил основни правни международни споразумения. В крайна смекта се оказа, че протестите са спонтанни и в тях участват християни, мюсюлмани, както и секуларисти. Показателен в това отношение беше случая, когато мюсюлманите извършваха молитва на площад Тахрир в Кайро, а християни и нерелигиозни бяха направили обръч около тях, за да ги пазят.
С всеки изминал ден от всички страни на немюсюлманския свят се появяват известни личности, които наистина са експерти, познавачи на исляма и демократи. Тяхната позиция е коректна и коренно различна от тази, която оформят повечето медии. На преден план ще спомена Джон Еспозито, Ноам Чомски, Едуард Саид, Юрген Тоденхофер, Робърт Фиск, Рон Пол… В последно време се виждат наченки за появата на експерти-демокроти в тази област и у нас, на което само можем да се радваме.
Дано и представителите на медиите се вслушат в гласа на авторитетите и изоставят тази луда надпревара в опорочаването на другия. Надпреварата, в която си стува да се включим всички е към разбирателството, благочестието и справедливостта. Така ще познаем и приемем другия. Всички ние – обитателите на планетата Земя се нуждаем от това. Света принадлежи на всички хора – мюсюлмани, християни, евреи и всички останали синове и внуци на Адам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар